Сара е чиста душа, майка на Давид, а наред с другите дейности, които осмислят ежедневието ѝ, вдъхновява жените около себе си. Как? С крачките, които е извървяла, за да стигне до своята осъзнатост и свобода – далеч от нездравословната връзка, която задушава нейната НЕПОКЛАТИМОСТ. Разбери повече от самата нея.
Един от най-ключовите моменти за мен беше – да осъзная, че съм жертва. 
Тук мога да започна историята за това как осъзнах, че съм жертва в токсичната си връзка, но истината е, че съм била жертва много по-рано. Истината е, че всеки от нас до известна степен е жертва – и то на своят ум, емоции и чувства. Защото никой никога и никъде не ни учи – как да боравим с емоциите си, а само чуваме: “Не се ядосвай”, “Не плачи”, “Бъди над нещата”.
Но как? Как?
Това, което искрено осъзнах след осъзнаването, че не искам да съм част от токсичната връзка и осъзнаването, че аз съм допуснала да съм част от нея и то толкова дълго време – беше, че не искам да ми влияе този човек – нито на емоциите, нито на ума, нито на качеството на живота ми.
В онзи момент исках да стана НЕПОКЛАТИМА – да съм толкова силна и стабилна емоционално и психически, че каквото и да ми се случи – аз да остана себе си, в центъра си и да не реагирам на ситуацията, изказването и провокацията, а да отговоря осъзнато и адекватно.
Още преди години (някъде 10) бях изкарала курсът на “Изкуството да живееш” и знаех техниките, които могат да ми помогнат, но през тези години – нямах сили, упоритост или воля – да ги практикувам всеки ден. Сега вече бях взела решението – и започнах. С всеки изминал ден забелязвам как малко по-малко напредвам. Как започнах да живея все повече и повече в настоящето, без да се връщам в болезненото минало и да се притеснявам за бъдещето. Миналото започна да става все по-малко болезнено, даже почти изобщо. Освобождавам се всеки ден от натрупани емоции, енергията ми се движи в тялото и се чувствам все по-жива и себе си. Спомняйки си как бях на предела на силите си всеки ден и как едвам издържах да мине поредния ден – всичко това е огромна крачка за мен.
Следващото ключово осъзнаване беше – че аз не съм жертва. Осъзнах го като попаднах на това знание на Шри Шри Рави Шанкар:
Да продължавам да живея в ролята на жертва – не ми донесе нищо позитивно. Аз се чувствах слаба, самосъжалявах се, не бях истински щастлива и определено се случваше да се моля – този човек да си получи заслуженото.
Свободата ми дойде с оставянето на тази роля! Освен това започнах да Благодаря всеки ден поне за 5 неща в живота ми, както и да Благославям бившия си мъж. Аз постепенно започнах да поемам повече отговорност за емоциите си, мислите си и за себе си. Започнах да се грижа по-добре за себе си, за Давид.
В момента съм на етап, в който наблюдавам емоциите си, чувствата, гледам да се разделя от тях. Гледам на тях като на облаци, които идват и си отиват. Разбира се, че ми се случва понякога да останат с мен по-дълго – някъде около два дни. Но прилагам различни техники за да се освобождавам от тях.
В следващ пост мога да опиша подробно какви са нещата, които правя, за да се освобождавам от негативните емоции.
А ти можеш да ми споделиш в коментарите дали това ти е интересно и осъзнаваш ли своите чувства и емоции, как се справяш с тях?
Ако искаш да научиш дихателните техники, които прилагам всеки ден, може да видиш тук: https://happiness.bg
Ако искаш да помагаш на други жени да преминат през излизането от токсична връзка и да станеш част от екипа на #женитеsurvivors посети страничката на EMPROVE: https://www.facebook.com/emproveproject/.
Благодаря на The Art of Living, че ми даде тези ценни техники!
Благодаря на EMPROVE за прекрасната фотосесия и това, което правят за всички жени пострадали от домашно насилие.
Благодаря на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women за подкрепата на жените.
Благодаря на Make-Up by Desislava Bekirska за прекрасния грим.
Автор: Сара Алсбей
