Д-р Юлика Новкова или Джулс, както я познават читателите на блога julspsychology, e наш съмишленик, който преди време създаде невероятен материал за нашата мисия. В него заедно споделяме какви са трудностите и пречките пред жените да се самоовластяват и да поемат контрол над живота си.
Следващата история принадлежи на една дама от общността на #ЖенитеSurvivors. Тя пожела да сподели пътя си с надеждата и други да се откажат от насилието в живота си и да поискат подкрепа. Публикувамe я така, както тя я разказва, без редакции и корекции.
Когато го срещнах, бях на 26 със самочувствието, че съм видяла достатъчно неща от живота, мислех, че нищо не може да ме изненада. Все пак от 17 годишна бях в сериозни връзки и “бях вряла и кипяла” в живота или поне така се чувствах.
Точно бях приключила 5 годишната си връзка с М. – прекрасно момче, с което просто се отдалечихме с годините и бях почнала да приемам само като приятел. Помня, че по онова време не търсих нови връзки бях се съсредоточила върху себе си, своите хобита , учех магистратура, живеех сама в мой собствен апартамент, имах страхотни приятели и точно се бях върнала от една вълнуваща екскурзия, животът ми беше прекрасен и все пак нещо ми липсваше.
Така един ден докато правех сутрешния си джогинг, бях доста зарибена по фитнеса по онова време, до мен дойде едно момче и просто ми каза: “Ти ще бъдеш моя жена”. Не го приех сериозно, разбира се, а и не беше точно мой тип, затова реших да не обръщам внимание. Въпреки това, реших да бъда дружелюбна с него и приех да сме си нещо като приятели за фитнес.
С времето си ставахме все по-близки, беше приятен и забавен по характер и всеки път успяваше да ме изненада, предимно с цветя, шоколади и бонбони, които си бях забранила да ям заради режима, който спазвах, но от време на време скришно хапвах, но и със скъпи подаръци, като златната гривна с гравирано мое име върху нея, която първоначално отказах да приема и едни много скъпи маратонки, които ми беше трудно да откажа. С времето си станахме близки и след един месец прекаран във тренировки в фитнеса с него всеки ден, най-накрая реших да приема предложението ми да изляза с него.
От онзи момент бяхме почти неразделни и може би заради това ,че бяха най-романтичните дни по Коледа или заради това, че той се стараеше много да отгатне и угоди на всяко едно мое желание,
с всяка минута той все повече заприличваше на “принца от приказките” , който бях чакала до тогава.
И така прекарахме и Нова година заедно-нашата първа нощ и още от следващия ден заживяхме под един покрив.
Всичко беше, като в приказка, от която не исках да се събуждам и може би заради това, когато ми се разкрещя за първи път 3 – 4 седмици след това, заради една неправилно според него поставена чиния в хладилника, си затворих очите. Не исках да правя проблем от това – все пак можеше да бъда по- внимателна. Разбира се, той се осъзна бързо, извини се и обеща това повече да не се повтаря – повярвах му или поне до някъде.
Следващите седмици беше по-мил от всякога, обгрижваше ме и почти забравих за станалото.
Няколко дни след това, когато се обадиха от работата ми, че ме освобождават, бях изненадана , че той прие новината с огромна радост. Каза ми, че “Той ще се грижи за мен” и няма нужда да работя. Честно казано, замислих се за момент, но ми беше писнало да се лутам от работа на работа с високи изисквания и не до там високо заплащане и се съгласих с него – или поне за момента.
За тази постъпка може би много хора биха ще ме упрекнали, но за мен важното беше той и аз да сме щастливи. И така, мина известно време, докато един ден, докато бях във фитнеса, ми звъна и понеже не му отговорих веднага, ме заплаши, че
ако не се прибера до 5 минути, ще нареже всичките ми дрехи.
Уплаших се, но се прибрах. Тогава избухна в сълзи и обясни, че ме обича много и за това ме ревнува. Беше толкова сладък, че реших, че не трябва да му давам повече поводи за ревност.
Гледах да вдигам телефона си на секундата когато той ми звъни. В малкото моменти, когато не бях с него, винаги знаеше къде съм и не говорех с други мъже – това беше закон, та нали той ми беше достатъчен.
Знам, че беше прекалено, но аз го обичах и исках да сме щастливи. За мое огромно съжаление обаче и въпреки, че се стараех скандалите, не спираха – бях свикнала с тях като с нещо нормално и това, че бях живяла от малка в семейство, в което също бяха ежедневие, допълваше картинката.
И така, ден след ден, година след година, сюжетът се повтаряше, поредица от скандали заплахи и обиди, в които не издържах и го напусках за ден – два, седмица, след което поредица от сълзи извинения и обещания как “Никога повече няма да се повтори”, “Как ме обича” и “Как ще умре за мен” и между антрактите – почивки в Италия, Испания, Дубай … и Париж.
Прекрасни почивки, в които “принцът” развихряше своята фантазия и ми поднасяше света на тепсия, докато не се превърнеше в звяр.
И така, докато в един момент, по време на една от почивките ни в Рим, на фонтани “Ди треви” реши да ми предложи. Още помня, че първата ми мисъл беше, че е грешка, но не се бяхме карали повече от месец и се замислих, че като се оженим, вече няма да има защо да ме ревнува и най-накрая ще бъдем щастливи. Вероятно самозаблудата ме правеше щастлива… Но го обичах и мислих , че по този начин ще го поправя.
Имахме прекрасна сватба , точно такава, за каквато бях мечтала винаги. Но не толкова прекрасен меден месец, защото няколко седмици след това, в поредна нощ на скандали, се събудих със сини ръце и око. Вероятно “сама” се бях наранила, поне така каза той, понеже аз не помня нищо, освен че ме хвана за гушата и ми удари шамар, след което си отворих една бутилка бяло вино, по онова време бях почнала да пия – само така успявах да преглътна някои неща.
Когато се събудих на сутринта и видях окаяното си състояние, помня че кротко му казах, че ще пренощувам няколко дена в къщата на родителите си.
Мисля, че от онзи момент нататък почна дългия път на самоосъзнаването ми, знаех че не исках това за себе си нито за децата си но и не знаех как може да избягаш от човек който толкова дълго е бил целия ти свят, от който си зависима финансово и най-вече емоционално.
За това седнах и почнах да мисля какво да правя. Първото и най-важно нещо беше да стана независима, затова си намерих работа. Да, не беше най-хубавата работа и не беше лесно, но пък се запознах с много приятни хора, което ми се отрази добре, тъй като покрай него бях загубила връзка с повечето мои познати.
Също така реших да стана по-оправна и да порасна и най-вече – да спра да вярвам във “вълшебни приказки”. И това не беше лесно – да си тръгна от мъж, когото обичах по един мазохистичен начин. Мъж, с който имах толкова любими спомени, всъщност може би беше най-трудната част от моето осъзнаване.
На няколко пъти се връщах, сякаш още малко трябваше да си счупя главата.
Но съм щастлива, че оцелях, че взех това решение.
И въпреки част от мен понякога още кърви….
Никога не съжалих за взетото си решение.
И за това всеки ден ставам и се боря с живота такъв, какъвто е, със всичките му сиви нюанси.
Старая се да се обичам и да се грижа за себе си!
Съветът ми към момичета и жени в подобно положение на моето е да изживеят “любовта” си, ако наистина имат нужда от това, но в никакъв случай да не оставят тя да ги унищожи. Защото, скъпи мои “сестри по съдба” колкото и да е трудно да се приеме, това не е приказката от Красавицата и Звяра – И ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПОМЕНИ.
ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НЕ Е ТАКАВА… ЛЮБОВТА ВЯРВА, ЛЮБОВТА ЦЕНИ, ЛЮБОВТА УВАЖАВА И НАЙ-ВЕЧЕ ЛЮБОВТА НЕ НАРАНЯВА – ИЛИ ПОНЕ НЕ ПО ТОЗИ НАЧИН.
И въпреки, че аз още не съм я открила вярвам, че ще я. А до тогава – ще обичам себе си, обичайте се и вие!
Източник: Julspsychology.com
