Диана Николова е модел, графичен дизайнер и смела майка, която е преминала през страховития път на насилието, за да стигне до избавлението от него чрез отстояване на собствената си личност и борбата за щастлив и достоен живот за нея и детето ѝ. Представяме ти нейн текст, напомнящ автопортрет, себеанализ, построен от перспективата на свободния човек, който днес е Диди.
Вчера получих стара снимка от приятелка, която ме върна в спомените назад. Днес искам да споделя с всички вас няколко много важни неща, подкрепени с факти и най-важното – кадри! Аз обичам да говоря в снимки.
Докато една жена е в токсична връзка, в повечето случаи изобщо не успява да види огромна част от проблемите, които съществуват, нито начин да се пребори с нещо, което реално не вижда. Много от тези жени, включая и мен, са нещастни поради много причини. Депресията идва после и остава доста дълго, като може да доведе до доста сериозни ситуации, застрашаващи живота.
Докато чаках, той да се промени!
Докато се надявах, че ще ме заобича и ще ми каже, че съм добра, способна, и красива! Лека полека започнах да губя всичко красиво и силно в себе си. Превърнах се в едно същество, което просто съществуваше… като имаше моменти, в които ми се искаше и да не съществувам…
От време на време изпадам в подобно състояние и сега. Обвинявайки се и критикувайки всяко нещо в себе си до последен детайл. Толкова съм свикнала някой да бъде жесток към мен, че сама го причинявам на себе си.
Когато видях тези кадри обаче… нещо в мен се преобърна.
Сякаш отворих очи още по-широко и още повече светлина достигна да онези мрачни кътчета, където съм скрила части от мен… които не искам да гледам, защото смятам за недостойни! Видях, че днес повече от всякога трябва да съм благодарна за избора, който направих. Днес се чувствам различно от тогава, Днес живея и правя това, което винаги съм мечтала. Днес съм щастлива защото съм, защото успях, защото съм тук и защото
вървя напред вместо да се спъвам в миналото си.
Подадох ръка на онова уплашено момиче, което беше скрито години наред и му казах, че от днес вървим ръка за ръка напред.
Кадрите говорят сами в диапазон 2011-2021г.
Този колаж ми помогна да осъзная колко много съм постигнала и колко труд съм вложила за да бъда днес тук.
#ЖенитеSurvivors
Автор: Диана Николова