В тази публикация извадихме част от едно специално радио-гостуване на Олга Минева по покана на директора на Радио “София” Ива Дойчинова и редактора Мария Илиева. Дамите разговарят за трансформацията, която наблюдават не само у жените, но и сред обществото като цяло. Как насилието се отразява на икономиката и кой е отговорен за промяната на нагласите? Благодарение на точните въпроси и разбирането на темата, журналистът Ива Дойчинова създаде условия за един прекрасен разговор, от който излизат отговорите на всички тези въпроси.
И.Д: Олга, ако никой никога не е чувал за теб, как ще се представиш?
О.М.: Бих казала, че съм една щастлива майка, психолог и защитник на правата на жените и на хората като цяло. Човек, който вярва, че можем да променяме нагласите на цялото общество, ако малко по малко палим искрички в различни глави и сърца.
И.Д: Как се насочи към групата на жените в криза?
О.М.: Може би по най-естествения начин, по който можеше да се случи. Аз работех и още работя в корпоративния свят като психолог и виждах колко много промени с малко усилия могат да се случат, когато някой си намери работа. В началото се занимавах с различни проекти, в които намирахме или помагахме на младежи в неравностойно положение, преживели различни предизвикателства, за да срещнат корпоративния свят. Нищо повече. В момента, в който се срещаха – магията ставаше. Въпросът беше едните да повярват на другите и така просто двете страни да се съгласят на среща. Проблемът за жените, преживели различен тип токсични взаимоотношения, така или иначе присъстваше около мен и започнах да забелязвам, че повечето проекти, които срещам и с които се сблъсквам в социалния сектор, завършваха под формата на наръчник, а не под формата на среща с тази нова работа или този нов живот, който би ти помогнал да бъдеш икономически независим или овластен. И така създадох Emprove – желанието ми беше да помагаме на жените след като е отминала кризата или пожарът – този ад, наречен насилие. Или преди той да е дошъл.
И.Д: Кои са първите признаци, които говорят за това, че в една връзка може да има насилие?
О.М.: При ранната превенция най-често при нас идват жени, които казват “Аз нямам проблем, но прочетох вашите първите знаци и си мислех, че те се случват само на мен.”. Тези знаци са толкова фини, че човек е много лесно да се убеди, че това не е насилие и това не е нещо лошо и опасно. Например, когато човек регулярно и упорито ти напомня, че не си се справил с нещо, казва ти, че в дадена ситуация си се изложил – с най-милия тон – кара те да се съмняваш в компетенциите си, кара те да се съмняваш, че си нормален.
И.Д: Владее те в положението на несигурността ти?
О.М: Точно така. Има и някои доста ярки признаци, като това да ти държи сметка винаги с кого си и къде си, които се обясняват с много сладка ревност, но всъщност разликата между ревност и чувство на нередност е компасът, който ти казва „това не е просто ревност“. Когато се чувстваш ограничен в свободата си – къде си, с кого си и какво правиш.
И.Д: Лишаването от личен приятелски и социален кръг е един от характерните симптоми?
О.М.: Социална изолация, която пак се случва много фино, бавно-бавно да бъдеш убедена, че този не е за теб, онзи не ти мисли доброто.
И.Д: …Ние сме самодостатъчни, виж колко ни е хубаво заедно…
О.М.: Абсолютно. И изолация от колегите – “къде ще ходиш на тиймбилдинг, хайде да правим нещо заедно”. Социалната изолация градира и до това да те убеди, че няма нужда да работиш – “защо ще работиш, ти си принцеса, аз ще те издържам”.
И.Д: Повечето истории на кошмар започват като приказка.
И.Д: Програмата #РаноБудна е създадена тук в България – тя е оригинална и най-важното е работеща. Ранобудна е за жените, които са в токсична връзка, но мислят, че всичко е нормално и се случва при всички – че има лека особеност в иначе голямата любов с нейния мъж или партньор – но не забелязва, че голямата вълна идва и е напът да я измете.
Другата част от този проект е проектът на сървайвърките и това страшно ми харесва като име, защото вместо да казваме “жена, претърпяла насилие”, ерго жертва (горката тя), ние виждаме, че тя е една силна жена, успяла да излезе от нещо, което понякога е много трудно. Обществото ни е възприемчиво към тормоз, съседите стават глухи, полицията не се задейства силно и тази история може да звучи много тъжно. Сървайвърката е една героиня, амазонка.
М.И.: Никоя жена не желае да живее с етикет жертва, а етикетът сървайвър е корона!
И.Д: Как взаимодействат сървайвърките с ранобудните?
О.М.: Това са наистина едни амазонки, които с опита си заразяват със сила през лекторство, писане, менторство на нашите ранобудни, но не само променят животите на ранобудните, но забелязвам от обратната връзка, че всеки човек може да си вземе нещо от тях. Как поставяме своите граници, как се грижим за себе си. Навиците, които са имали, но не са забелязали, че им липсват, не е нужно цената да я плаща всеки човек и те имат смелостта да ни подарят своя опит, за да не минаваме през същата грешка. Те правят чудеса с ранобудните, защото когато една жена е в много ранна фаза на подобна токсичност в живота си, тя не иска психолог, терапевт, адвокат – тя казва “аз нямам нужда от това, аз не съм жертва на насилие” – тази ужасна стигма. Ние казваме – няма проблем, просто поговори с някой, който е минал през това. Понякога това отнема месеци, в които сървайвърката е просто там – тя знае как да не пристъпя границите, да не притиска, да изслуша. Те ни учат всички нас как да бъдем подкрепящи по този начин, който променя животи. В добрите сценарии, ранобудната казва готова съм за пълната артилерия, за да продължа напред и да създам своя нов живот.
И.Д: Следващият етап е ключово важен – икономическо овластяване.
М.И.: За да не се върнеш назад към онова блато, от което си избягала. Не винаги приятелите помагат икономически – тук са работодателите, силата на Emprove, останалите сървайвърки, които казват аз минах оттук. Да може би спях при роднини и не можех да си плащам сметките, но сега съм лидер на екип. Това е наистина много важна част.
O.M.: Всъщност излизането от токсичната връзка като преживяване за мозъка е огромен шок. Усеща се като нещо негативно, често бъркано с чувство за липса към любимия, но всъщност преживяваш травмата да загубиш цялото си нормално. Една травма, която всички можем да разберем, защото минахме малко или много през нея през последните 2 години. И е важно да видиш някой, който е минал през това и се е събрал отново цял и то по-красиво цял отпреди.
И.Д: Красота и надежда – да някои от нас минават през токсични връзки, може би в живота си всеки има поне по един такъв случай, ако трябва да сме честни. И е хубаво да имаме сетива за ранните признаци, да имаме сървайвърки, които ни помагат – примерът на доброто. Да имаме един приятелски кръг, който да ни зададе точните въпроси с пълното съзнание, че може да бъде намразен за това.
И.Д: Към кого е насочен „коктейл ранобудна“?
О.М.: Ние сме нарекли тази сила, която утре искаме да завихрим „силата на подкрещата мрежа“. Коктейл Ранобудна е кампания, насочена към всички нас като общество, защото всеки от нас, подозирайки или не, е в контакт с поне една жена в подобна ситуация. Искаме, къде другаде ако не в бара, да си позволим време на 4 очи, за да попитаме въпросите, които ни човъркат, да получим отговорите за тях.
И.Д: Попитай я: “Как си наистина?”; “Щастлива ли си така?”; “Тежи ли ти нещо?” – ние не си ли задаваме всъщност тези въпроси или ги обикаляме?
М.И.: Аз когато искам да попитам някой близък как е, го питам “как си отвътре”, за да му дам знак, че не го питам просто от куртоазия и получавам наистина различен отговор.
О.М.: С тази кампания искаме да предупредим, че много често се крие отговор, който няма да е лек, нито можем да очакваме аплодисменти, за това, че искаш да помогнеш. Не е лесно и е голяма отговорност да си приятел на жена, която тепърва ще променя своя живот. Но в един момент осъзнаваш, че е чест – да видиш нещо нередно и да се намесиш – все още си мислим, че е личен и частен проблем. Но последните 2 години, със затварянето вкъщи, видяхме, че това не е личен и частен проблем, а ни лишава от светлината на тези жени, които някой някъде мачка по някакъв начин. Целим да събудим тази непримиримост у всеки от нас.
И.Д: Като психолог как мислиш – ако свършат жертвите, ще свършат ли насилниците?
О.М.: Една от нашите терапевтки – Валентина Димитрова – казва: „Не всеки насилван става насилник.“. Но всеки насилник е бил насилван. Ако прекъснем кръга на насилието, няма как да израстват насилници. Но е важно да знаем, че отговорността не стои в жените, които са в тази връзка, нито само в насилника, който е бил насилник. Това е мрежа от отговорност, в която е заплетен всеки от нас.