За нас е чест да ви срещнем с талантливите български артисти, които се включиха в проекта “Пробуждане между редовете”. Те умело пресъздадоха емоцията от микро историите на #ЖенитеSurvivors в картини, които ви каним да съпреживеете в Квадрат 500 от 17 май до 17 юни. В третия ни материал от поредицата ви представяме Борислава Караджова, Михаела Караджова, Елина Бучукова, Александра Николова, Деяна Старева и Гергана Станчева.

Борислава Караджова 

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Борислава Караджова, повече позната като Borislava Madeit

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Не обичам да го дефинирам, защото целя да го развивам постоянно.

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Слънчогледите символизират оптимизъм и лоялност. Опитах се да предам нужната промяна, която аз разчитам в историята. 

Михаела Караджова 

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

 Михаела Караджова, подписвам се Stalker Since 1993

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Стилът ми е базиран много върху символиката на всичко, което включвам в илюстрациите ми.

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

“Каквото посее[, това ще пожънеш”. Тя носи златни рибки, и цветя (лилия и маргаритки), които са символ на надеждата и новото начало.

Елина Бучукова

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Елина Бучукова – Бучи

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Простичък и непретенциозен. Малко мързелив понякога.

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Някои чувства се изписват на лицата ни, други ни променят завинаги. Раните зарастват. Травмите не винаги.

Александра Николова

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Подписвам се с Ål Nik и се казвам Александра Николова. Обичам да превръщам комплексни идеи в минималистични илюстрации. Занимавам се с визуални и дигитални изкуства и в момента следвам магистратура по Изящни изкуства и медиен дизайн: експериментална издателска дейност в Ротердам, Нидерландия.

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Експериментален и “лабораторен”. Постоянно опитвам различни техники и стилистики, много от нещата ми са в “процес на работа” и не чакам нещо да е напълно завършено, за да го публикувам. Харесвам несъвършенствата и малките детайли, наивните грешки и интуитивните решения при визуализирането на идеи и по-сложни концепции. Всъщност зад всяко едно от тях, стоят много причини, включително целият осмислен и неосъзнат опит на художника. 

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

В “365 дни” добавих нюанси, които почувствах, докато четох историята. Разказът върви отдолу нагоре, разгръщайки същността на героинята, следвайки хронологията на текста. Динамиката е в нейна полза: тя успява да се извиси над агресора във времето и пространството, превръщайки себе си в по-силната (по-голяма) фигура от двамата. Светлината, към която тя се е отправила, е на хоризонта.

Концепцията за време е основна тема в “Колко е часът?”. Часовникът е маркер за повратните моменти в освобождаването и пробуждането на героинята, които са пътеводната ѝ светлина към единствения възможен път за нея. Стрелките сочат към изхода. А той е на една ръка разстояние.

Деяна Старева

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Казвам се Деяна, илюстратор по хоби, архитект по образование и музеен дизайнер по професия. Подписвам се различно в зависимост от творбата, ако ще да е скица или илюстрация, най-често с дата и подпис.  

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Разказвам истории с цветове.  Нося винаги тефтер със себе си и като се натъкна на любопитен персонаж или пейзаж го щрихирам с химикалка, пастел, молив или друг бърз, гъвкав и най-вече наръчен материал. 

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Идеята за времето. Минало, настояще и бъдеще ми бяха изходна и отправна точка. Мисля си, че каквито и нарушения на равновесието да ни се случват, важното е да се движим напред. Вмъквам и кратък цитат от Бегуни на Олга Токарчук, който ме съпътстваше по време на креативния процес: “Движи се, върви, не спирай. Благословени вървящите.”

Гергана Станчева

Кой си ти и как се подписваш под творбите си? 

Гергана и по-често се подписвам като Riko & the Human

Опиши ни стила си в няколко думи. 

Стил точно не съм сигурна как да опиша… обичам да рисувам човеци и буболечки! 

Какво видя “между редовете” в историята, която претвори? 

Може би причините за травмата са различни, но в една или друга степен тя е позната на всички ни. Усещането ми е, че и механизмите, които използваме, за да се справим, са сходни. Това намерих в “Мока” – търсенето на спокойствие и сигурност в ежедневните ритуали след трудни преживявания, ми е познато. И вярвам, че от позицията на тази сигурност, дори за малко, започваме да “виждаме” по-ясно и отвъд настоящата буря около нас.