Елиза Трайкова е още един EMPROVE ментор, който се гордеем да ви представим. Освен да спомага овластяването на жени, тя е редактор и на много от статиите, които можете да откриете публикувани в платформата EMPROVE. За нея знам, че обича да се занимава с много разнообразни и интересни неща и те доста често са свързани с начините за изразяване на личността и как то може да влияе на хората около нас. Сигурна съм, че и вие като мен ще се насладите (и вдъхновите) от начинa, по който е изразила себе си в следващите редове.

Автор: Виктория Петрова

В платформата EMPROVE всеки ментор се представя с 4-5 ключови за него думи и те са начинът да го открият и изберат жените, които подкрепя. Кажи ни коя е Елиза с 5 думи?

Елиза Трайкова, EMPROVE ментор

Здравейте, Елиза е онзи ентусиазиран приятел, с когото можете да завихряте всякакви “налудничави” идеи и да ги вкарате в действие, но и да вървите заедно през трудностите. Както всяко друго човешко същество, тя е динамична по природа. Ето защо петте думи подлежат на постоянна промяна и развитие. Важно е всяка една жена, влязла в платформата EMPROVE, да осъзнае, че не бива да се самоопределя чрез няколко статични думи – тя може да учи, да расте и да се променя, доближавайки се все повече до себе си!

В платформата Елиза може би ще е от помощ като някой с философско и психологическо образование, редактор и автор на психологически статии, но извън социалните роли, тя е просто креативна, творческа натура, която обича да се забавлява, изразява и надиграва с предизвикателствата.

Май станаха повече от пет, но Елиза “е зле с математиката”! 😉

Ето и какво я е довело в EMPROVE:

В EMPROVE ме доведе желанието да усетя, че оказвам положителна промяна в живота на някого. Доведе ме още блестящата идея за овластяването “на игра” и усмивката, с която Оля (бел. ред. основател на фондация EMPROVE) я презентира. Убедена съм, че всеки заслужава ментор, който да повярва в него, и да му помогне да вижда по-ясно на какво е способен.

Ако трябва да опишеш EMPROVE на някого с няколко изречения, как би го описала?

Сигурна съм, че и EMPROVE ще расте и ще се променя, но днес платформата е един обещаващ съвременен подход за разпространяване на полезни знания, до които всяка една жена трябва да има свободен достъп, но обикновено няма.

Дай ми пример за паметна ситуация в работата си.

Аз работя като редактор в онлайн здравен портал и ежедневно публикувам статии в социалните мрежи, където имам възможността да “се срещам” с читателите си.
Много е любопитно, че днес можеш да следиш индиректно ангажираността на хората с полезната информация, като обратната връзка се изразява в броя на лайковете, влизанията и фейсбук реакциите. Виждаш активността, но някак забравяш, че твърде вероятно оказваш реално влияние и положителна промяна в живота на тези хора чрез това, което правиш.

Ето защо всеки път, когато някой ми пише лично, за да ми даде обратна връзка, е паметен за мен. Ще си призная, че пазя точните думи на една читателка, които от време на време препрочитам, и ми дават мотивация: “Добро утро! За повечето статии съм искала да ви благодаря, и го правя мислено, но този път не се сдържах. Имайте предвид, че сте личният ми психолог… Днес повече от всякога имах нужда от тази статия! Благодаря ви, мили хора, които и да сте! Дерзайте, не спирайте да “лекувате” душата ми!”.

Рядко осъзнаваме каква промяна могат да оказват нашите думи на отсрещния, ако не ги пазим само за себе си…

На какво те научи това?

Обратната връзка ми носи усещането, че това, което правя, има реално значение и смисъл поне за един. Научих, че това е наистина важно за мен и там се крие голяма част от самоуважението и мотивацията ми. Ако знаеш какви са нуждите и мотивацията ти, ти знаеш наистина много за себе си.

Кое е най-голямото предизвикателство, което срещаш до момента в работата си в EMPROVE?

Най-голямото предизвикателство не само в EMPROVE, но и в днешното информационно общество е да задържиш вниманието и интереса на някого в нещо. Днес ние сме все по-когнитивно нетърпеливи – много от хората няма да прочетат това интервю докрай. Те ще загубят търпение или нещо ще ги разсее и няма никога да се върнат отново на него.

Най-голямото предизвикателство е да привлечеш това внимание, а после да го задържиш.

Аз мога да бъда от помощ като ментор, само ако някой ме забележи и ми позволи! Това е много трудно. Има твърде много шум и стимули наоколо!

Има ли нещо, което би искала хората непременно да знаят за EMPROVE или за проблема, срещу който се бори?

Искам човешките проблеми и страдания да бъдат широко познати, а не тема табу! Бих искала хората непременно да знаят, че това са общи проблеми и страдания, и е много по-лесно, когато са част от общност.

Иска ми се да знаят, че говоренето за проблемите на глас помага и на другите. Бих искала да знаят, че смелостта, поемането на отговорност, знанието и действието овластяват; че в страданието също може да има смисъл; че е нужно да прочетат историята на живота си докрай, за да видят развръзката. Бих искала да знаят, че трябва да дадат шанс на EMPROVE, за да узнаят повече за смисъла на всичко това.

Какво би казала на жените, които още не са изпробвали платформата или не са се осмелили да използват услугата “доверен ментор”?

Бих искала да им кажа, че няма да загубят нищо, ако дадат шанс на възможността, която им се дава, и че те я заслужават!

Има ли нещо, което не съм те попитала, а би искала да добавиш?

Когато пожелах да съм доброволец в платформата, поискаха от мен да споделя с екипа защо съм тук и какво очаквам. Ето и моя отговор:
Тук съм, защото приемам каузата по овластяването на жените лично – израснах в домакинство съставено от жени; имам две сестри; работя в чисто женски колектив. В рода ми има случай на домашно насилие и жена, убита от мъжа си, поради нерешителност и невежество. Познавам от близо образа на нещастната, обезсърчена, безработна, нефункционираща в реалния живот жена. Знам и колко лесно е да бъде различно, ако се натъкнеш на “ментор” – нужно е малко осъзнатост, някой да ти посочи колко и как можеш, да те зарази с малко ентусиазъм и жизненост.

Всичко това е събрано в идеята за “игривия” поглед към живота и неотенията – вашата геймификация. Неотдавна се влюбих в един ред от една книга, който гласеше:

“Никога не е късно да имаш щастливо детство”, и си мисля, че ние можем да го предадем нататък – игрови елемент в неигрови контекст и много ценна осъзнатост!