Ние услужливо извадихме ключови цитати, които смятаме, че маркират една добра насока за по-доброто боравене с този криво-разбран проблем. Проблем, който засяга всички нас като потърпевши, като общество, като потребители на журналистическата продукция.
М.К.М.
Още Пулицър е усетил човешкия стремеж да воайорстваме и да сравняваме битието си с това на другите. Нормални човешки неща, няма как да се преборим с тях. Но трябва въпреки тях и без да обиждаме хората за това, че не се интересуват от темата с насилието, да я поставим естествено, за да заживеят лека полека с идеята, че насилието е нещо, което не трябва да позволяваме като цивилизация в съвременния живот. Но това няма да стане с тежък репортаж, в който мъж убива жена си например. Тези репортажи вредят на каузата, не я подкрепят.
О.М.
Не се търси количество, а качествено отразяване. Самите сървайвърки са го казвали – понякога ти трябва една дума, правилно съобщение, което да ти даде смелост, че това, което ти се случва, не е само в твоята глава и има смисъл да търсиш друг живот. Или, ако си част от обществото, а не човек който директно го преживява, да те ангажира с темата.
А.А.
Тези теми е нужно хем да бъдат интересни, хем да бъдат ангажиращи, хем да бъдат етични от всяка гледна точка за всички участници в събитието за което се говори.
М.К.М.
Редакторите изискват така наречените покрития – мрачни кадри от сток банки, дежурните насинено око, сенки, локва кръв, лепенка на устата, плюшено мече. Това е телевизията – трябва да има картинка, нормално. Но като журналисти, те трябва предварително да се запознаят с човека, да си кажат: „Какво максимално мога да разбера за него, какво мога да разбера за ситуацията, която той е преживял, какво се случва обикновено с хора, преживели такава ситуация, след това, и с какво този човек ми е интересен и различен от всички останали. С какво ще съм обогатен и какво мога да кажа на другите хора и как поставям тази история в контекст.“
Журналистиката има особено предизвикателство – той има задачата винаги да търси контекста – кога се е случило, как, какво е довело, какво може да се направи, да види други гледни точки, адекватни към ситуацията, не само да информираш.
А.А.
Има интервюта в определени предавания и телевизии, в които хора блесват с личните си драми и истории. Има журналисти, които са известни с това, че успяват да изкарват такива истории от популярни личности. И то не се случва като част от кампания или дадено събитие, а просто като част от цялата конфекция, която представлява производството на новини в днешни дни.
Къде се губи точната правдива информация и къде започва украсяването и засилването на тъгата на хората, засилването на ситуации с цел да станат „по-вкусни“ за потребителите на информация?
А.А.
Етичните правила, под които повечето големи медии са се подписали, както и медийният закон в България, са доста остарели.
М.К.М.
Журналистът работи за човешки същества и с човешки същества. И трябва да помни, че тези човешки същества имат чувства, истории, мечти, спомени – не можеш да влезеш с калните обувки. Мисля си, че когато това се припомни и неприкъснато се казва на младите колеги, на колегите, които имат вече някакъв опит и са позабравили – когато говориш с този човек, можеш да вземеш неговата история, но и ти да му дадеш нещо. Ние сме отговорни към тези хора. И понеже си говорим за насилие, когато се покаже една жена с огромния надпис върху главата ЖЕРТВА и тя реве, и всичко е тъжно и отвратително, да си помислят накрая за другата жена, която гледа тоя репортаж, тя какво ще си каже: „Еми ето, и аз съм така, то няма изход“. Трябва да покажем другото. Някой, който ще ѝ каже: „Спокойно, всичко ще бъде наред!“.
О.М.
За да разбереш, че работиш за човешки същества и с човешки същества по дадени теми, ти трябва да си се срещнал с тях . И според мен едно нещо, което можем да направим е, журналистите да прекарват време с такива целеви групи – не само когато ги отразяват.
М.К.М.
Да се излиза от конкретните жанрове, в които се представя темата за насилието. Обикновено е в новините, след новините в по-обширен коментар, като част в някое шоу с водещ – така между другото – или в много ранен час в съботно-неделни сутрешните блокове, за да не тревожат зрителите уикенда. Една от жените, с които съм работила, претърпяла подобен инцидент, свързан с насилие, беше поканена в сутрешен блок в телевизия в лайфстайл формат, свързан с естетическа промяна. Това беше изключително добра формула, защото историята на тази жена беше спомената, всичко беше ужасно позитивно, защото на нея ѝ се случиха хубави неща. Да леко е, може би женско, да кажем, да – сигурно домакини гледат у дома, но така хубаво и естествено се получи. Като журналист трябва да си кажеш: „От другата страна кой го гледа това нещо, какво ще им се случи – ами вкъщи си е, гледа детето или възрастен човек, може би и на нея ѝ се случва да попадне в ситуация с домашно насилие. И сега ще види една жена излязла от това, красива хубава. И тя вече не е жертва.“.
А.А.
Всички видове насилие пораждат някакъв стрес – независимо дали си мъж, жена или дете. По-важното е да се фокусираме как човек преодолява дадена ситуация, за да дадем пример и да окуражим хората, които преминават през насилие.
А.А.
Трябва да има повече емпатия, да не забравяме емпатията в задния джоб, когато подготвяме журналистически материал. Да бъдем уважителни към всички в една история, защото журналистът не е част от историята, не е част от конфликта. Той трябва да пресъздаде какво се е случило по най-правдивия начин. И най-вече да си задаваме въпроса защо правим даден материал, какво искаме да постигнем с това, че го изваждаме на бял свят.
М.К.М.
Нужно е да има форуми или акции, в които журналисти да идват да виждат сървайвърките, да говорим по тези случаи, да видят, че това са едни нормални жени. Медиите да отворят малко ветрилото и да се види как тази тема може да влиза в най-различни варианти.
О.М.
Важно е и самите интервюирани да осъзнаят колко огромна сила имаш, когато имаш ефир – няма значение какво те питат и можеш да говориш каквото си искаш. Имайте план, адженда, точки, ти си събеседник, а не си на разпит. Ти можеш да извадиш от елементарно зададен въпрос дълбочина и да не дадеш думата на водещия да си продължи с въпросите, докато не кажеш това, което си си намислил. Да работим към това да подготвяме и хората, които биват интервюирани.
