Страхът за отнемане на децата е една от най-честите причини за мълчание и „подчинение“. По думи на нашия ментор Вера Янева това е един „феномен, който дава сили на насилника“.

Пробуждането на силите у жената е свързано с информираността за правата ѝ, за това днес ни гостува Маряна Борисова – адвокат в областта на защита правата на човека, семейното право, включително с практика по „Закон за защита от домашното насилие“ и „Закона за закрила на детето“.

Адв. Маряна Борисова

„Надявам се приносът ми да донесе много надежда, добри практики и да отвори вратата за доверие и още въпроси.“

 Ето и правният коментар по темата:

Във всяка ситуация на „домашно насилие“ има причина и наличие на страх или целенасочен устрем у извършителя да всява страх и да подлага жертвата на подчинение и контрол.

Децата са най-голямата слабост, болка или грижа на майката. Логично е при наличие на деца насилника да контролира жертвата използвайки децата или внушавайки страхове относно загубването, отнемането на децата.

От моята адвокатска практика съм наблюдавала различни прояви от бащи или партньори на жени, жертва на психическо, физическо и икономическо насилие, като например вербален тормоз с обидни и унизителни думи към дете, към жената, използване на нейни слабости относно изморената и слаба психика, уязвимост, нервна неустойчивост към ситуацията, злоупотреба с алкохол и разбира се заплахи от рода на:

„Отвориш ли си устата ти, няма повече да видиш децата.“

А напоследък и директни заплахи, като „ти не си добре, психически и финансово и социалните ще вземат децата“.

Какво казва Законът

По повод на тези страхове  накратко ще поясня тук каква е целта на Закона за закрила на децата и при какви предпоставки би се стигнало до извеждане на дете/деца от биологичното им семейство, а скоро и ще представя повече практически насоки как да дефинираме сами кога има „риск за децата“ и допълнителни отговори на въпроси от потенциални жертви на домашно насилие.

Наличното законодателство в България е за закрила на детето и закрила на жена, жертва на домашно насилие. Дори да липсва доверие в институциите и системата, редно е да знаем, няколко основни неща.

Водещо в политиките за закрила и в практиката е интересът и защитата здравето и животът на детето, а като част от този и най-добър интерес е детето да бъде отглеждано в семейна среда, което първо означава биологичното семейство или родител, после роднини и в крайни случаи се настанява при приемно семейство. Важно е да знаем, че настаняването при приемни родители е временна мярка и не означава отнемане завинаги на детето от родителите, освен ако по категоричен начин родителите сами не се откажат от полагането на грижа за дете/деца.

Настаняване на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите в които се налага спешното му извеждане  от биологичното семейство. Това би могло да бъде насилие над дете, реален риск за живота и здравето му като липсва всякаква грижа от страна на родителите, детето е изоставено или пък родителите са починали. Преди тази крайна мярка, добре е да знаем, че закрилата на детето се осъществява на първо място чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Тоест притеснените майки да знаят, че:

Законът им дава възможност, като най-добър интерес на детето, то да живее с биологичните си родители (ако не са опасни с поведението си за живота и здравето на детето), достатъчно е да има здрава емоционална връзка, полагане на грижи от страна на майката и тя да не иска да си изостави детето.

Тогава законът ѝ гарантира правото на помощ, консултация, социални услуги, подобряване на социално-битови условия, полицейска закрила от насилие за нея и за дете/деца, при необходимост настаняване в кризисни центрове за майки и деца.

Постоянно или временно извеждане на децата

Ако майка обича децата си и иска да се грижи за тях, дори да няма пълната възможност поради тежки обстоятелства, няма реален риск за извеждане на децата от нея.

Ако обаче заедно с майката, детето е жертва на насилие от партньора/бащата, отново тя не бива да има страх, че държавата ще я отдели от децата ѝ. Крайната мярка “настаняване извън семейството“  е само временна, при всяка промяна на обстоятелствата тя може да се промени и детето да бъде реинтегрирано в семейството или при родителя, който иска и обича детето и не застрашава живота му.

Относно слабости на майките като финансова нестабилност, депресии или алкохолна зависимост отново практиката казва, че това не е фактор да отдели майката от детето за постоянно, да я лиши от родителски права, стига майката да иска промяна и защита на нейното и на децата ѝ здраве и благополучие.

Към майките потенциални жертви на насилие:

Не се страхувайте!

Правото гарантира закрила и защита на вас и децата ви!

Потърсете навременна правна помощ, защото всеки случай е специфичен и е редно от самото осъзнаване на проблем да има адекватна правна консултация, дори и при належащи се срещи със социалните работници от отделите за закрила на детето. Страхувайки се, ако не потърсите помощ и сте свидетели в продължителен период от време на насилие не само спрямо вас, но и спрямо децата ви, е по-опасно, отколкото ако потърсите адекватна помощ навреме.