Жените Survivors са лицето на нашата кауза – те идват с целия си опит и важни поуки, създавайки доверие и пробуждане. Няма да се уморим да споделяме техните мисли, защото те са вдъхновение и притегателна сила към промяната. В този текст, Светла Гогова разкрива кое я е накарало да преосмисли отношението към собствената си личност. И защо е толкова важно да се грижим за себе си. 

Всеки един, който е бил в токсична връзка и успешно е излязъл от нея, познава чувството на свобода и лекота, които го завладяват… Неописуемо е – може да правиш толкова неща, които харесваш; може да се грижиш за себе си без чувство за вина; можеш да бъдеш истинска – със своите плюсове и минуси. Напоследък усилено се заговори за това как да поставяш себе си на първо място и колко е труден и дълъг този път. Но аз искам да акцентирам върху това как да го правим здравословно.

Къде е границата между грижата за себе си, и егоизма, нарцисизма? Как да преодолеем опасността от това, чувствайки се свободни, да залитнем в другата крайност и по този начин несъзнавано да повторим модела на насилника. 

Отговорът е в баланса. Балансът между егоизма и алтруизма. Способността и умението да бъдем асертивни.

Поставянето на граници и спазването им.

Граница за това да бъдем себе си, да отстояваме позициите си, но и да не се самозабравяме по пътя на задоволяването на потребностите си. Да не забравяме, че не сме сами на този свят. А другите също имат своите нужди. Да не прекрачваме линията, която ни превръща в насилници, а тя понякога е много тънка и невидима. 

Съществува опасност компенсирайки това, което ни е липсвало, да започнем да величаем Егото си и Аз-а си и да се капсулираме в своя измислен свят. 

Откъде знам ли? И защо пиша в множествено число? 

Ами защото споделям собствен опит. Излизайки от един доста дълъг цикъл на насилие, почувствах свободата да БЪДА. Можех да съм СЕБЕ СИ. За пръв път обръщах внимание на собствените си нужди и потребности. За пръв път правех това, което исках. 

Но… влизайки в нова връзка, аз бях притъпила сетивата си за нуждите на партньора ми. А връзката е и синхрон, действията на двамата е добре да бъдат в унисон, а в мислите да се допълват. Не, това не е химера, а действителност и наистина може да бъде, но за това са необходими емпатия и взаимни компромиси, но не на всяка цена за който и да е от партньорите! 

Как “върнах” сензитивността си ли? С любов, търпение и много разбиране от страна на съпруга ми. 

Научихме се да обичаме, и себе си, и другия.

Научихме се да си даваме свобода. 

Научихме се да бъдем заедно по пътя. 

Научихме се да се грижим и за себе си, и за другия. 

Научихме се да поставяме здравословна граница за своите нужди, и за нуждите на другия. Всеки един от нас има свой личен кът в чисто физически смисъл в жилището, в което живеем, но имаме и общо хоби, в което и аз, и той изявяваме своята индивидуалност и неповторимост…

Научих се да живея пълноценно, да мога да казвам АЗ, но и НИЕ. 

Научих се да бъда истинска и неподправена.

Научих се да бъда АЗ!

Светла Гогова на събитието Да преборим Заблудите: “Грижата за мен”, фотограф: Анджела Иванова

Автор: Светла Гогова