Поставянето на граници е важна част от изграждането на нашата идентичност и е от ключово значение за нашето психично здраве и благополучие.

Границите могат да бъдат физически или емоционални, гъвкави или твърди, като здравословните граници често попадат някъде по средата. Здравите граници могат да помогнат на хората да определят своята индивидуалност и да посочат за какво носят и за какво не носят отговорност, също така са предпоставка за по-голямо удовлетворение и по-малко стрес в професионалния живот.

И говорейки за професионален живот, днес споделяме впечатления и oсновни точки от лекцията “Поставяне на граници”, която е част от програмата на Emprovе Badge за подкрепа на компании и техните служители в успешната битка с токсичността и насилието. Настоящият материал е създаден на база проведеното обучение с екипите на Hewlett Packard Enterprise, в което над 140 човека взеха участие.

Лектори на събитието бяха главният терапевт на Emprove – Валентина Димитрова – психолог със солидни наблюдения и познания, психологът и основател на фондация Emprove – Олга Минева, както и част от лекторките от #ЖенитеSurvivors.

Границите са изключително важни на работното място, освен в личния свят. Те са свързани освен с базовите нужди на един служител – да се бори за заплащането си, да не излиза от рамките на уговорени часови ставки, да изисква справедливи условия за изпълнение на задачите си и т.н., така и за създаването на спокойна и устойчива атмосфера между екипите и техните ръководители. 

Терапевт Валентина Димитрова ни потопи от самото начало в дълбочината на темата с малко теория и повече практически съвети, които са маркирани в следващите редове:

Повечето хора, имащи проблем с границите, се борят с това да открият кои са и какво желаят. Това може да им остави усещане за разочарование и желание да определят своите граници, но и невъзможност да определят какви да са те.

Така че първата стъпка може да бъде да разберете повече себе си и да си отделите време и пространство, за да го направите.

Може да започнете като си зададете въпросите: Какво са за мен границите? Как ги разбирам аз? Как са ми били поставяни на мен? Как съм се научил да ги очертавам? Как ги комуникирам на другите?

Самите ние често преминаваме границите на другите и не винаги си даваме сметка за това. Когато помолим за нещо някой, който ни отказва, но ние се опитваме да “му извадим душата” (да го манипулираме), за да постигнем своето. Когато се държите с повечето или всички от обкръжението ви по един и същи начин, без да отчитате различията помежду им, може да е признак, че преминавате нечия граница. Например: прегръщам всички за поздрав, но не си давам сметка, че за някой това може да е неприятно. 

Когато партньорът ви е в лошо настроение, най-добре е да запазите спокойствие и самоконтрол, дори ако не сте съгласни с това, което разгорещеният партньор казва или мисли. Поемете дълбоко дъх. По време на интензивни емоции е обичайно един запален партньор да нарани другия с бурни думи или жестове. В този случай най-разумното решение за другия партньор би било да напусне стаята. В същото време е важно да обясните действието си. Например, кажете: „Тъй като не можем да говорим спокойно помежду си, вече не искам да чувам какво се опитвате да ми кажете. Ще се разходя ”, “Може ли да не говориш с толкова висок тон?“ (това са идеи и реакции, когато говорим за избухлив човек, но не и за ситуация, в която се чувствате застрашени физически, тогава просто трябва да се опитате да се отделите в друго пространство/помещение, за да се предпазите).

Границите не са нещо, което ви прави нещастни. Толкова много хора се страхуват да поставят граници, защото са убедени, че така хората няма да ги харесват и животът им ще бъде нещастен. А е вярно по-скоро обратното. Поставянето на лични граници привлича в живота ни хора, които са готови да ни уважават.Не е наложително да обяснявате или оправдавате границите си. Трябва само да ги начертаете. Ако някой не желае да се съобразява с тях или отказва да ги приеме, запитайте се дали имате нужда от този човек в живота си.

Когато става въпрос за деца и правила, по-малкото е „повече“ – особено когато децата ви са малки. Очертайте граници, давайте ясни и кратки инструкции. По-вероятно е детето ви да спазва 5 прости правила, отколкото 20, които не може да разбере или да си спомни. Детето ви трябва да знае какво се очаква от него. Важно е да обясните правилата и какво се случва, ако не ги спазва – логичните последици от действията му. Бъдете конкретни. Задължително питайте детето дали ви е разбрало. Правете това спокойно, с тона, с който си говорите в ежедневието. Например: „Ако още веднъж изтичаш на улицата пред колите ще се наложи да се приберем.“ и наистина да го направите, ако се случи. Затова винаги правете това, което казвате иначе самите вие не отстоявате собствените си правила и детето няма да ви взима насериозно .

Във втората част се включиха с опита си и #ЖенитеSurvivors, които споделиха преживяванията си в работна среда и как са се справили те с тях в контекста на уважаване на собствените си граници. Ето как отговориха на някои анонимни въпроси от публиката:

Как забеляза, че границите ти са прекрачени?

• Изнервяне от това, че се забавям да отговоря на някого – сякаш нещо толкова сериозно ще се провали.
• Прекрачването на тези граници не доведе до това да бъда по-добър професионалист, а доведе почти до бърнаут, да съм изнервена и уморена.
• Екип от готини колеги, при които е “нормализирано” темпото на работа над нормата и преработване. Прекрачвах границите си, за да се впиша .

Как да разбера, че границите ми са прекрачени?

• Паузиране и рефлектиране върху въпроса “това нормално ли е”?
• Да си отговорим: повече позитиви или повече негативи има дадена ситуация?
• Да погледнем реалистично на ситуацията, за да разберем достигнали ли сме таргети, които са положени и очаквани от нас?
• Да върнем отговорността там, където е.
• Да се дистанцираме от усещането за вина, защото то е вменено.

Как да се уловим, че самите ние прекрачваме нечии граници?

Когато в общуването си допускаме притискане, убеждаване, умоляване. Сами по себе си това са несъзнавани, заучени действия.

Вместо това…

Да опитаме да осъзнаем ситуацията.

Да не приемаме “не” като отхвърляне – да уважим реакцията на отсрещната страна, да се справим с фрустрацията си.

Да си зададем въпроса: какво мога да направя различно?

Чрез три съвсем прости точки, #ЖенитеSurvivors оформиха и един кратък ЧЕКЛИСТ, който винаги може да отговори на въпроса: Дали да наложа граница?

• Разумна ли е?

• Наранява ли човека отсреща?

• Опитва ли да запази мен?

Накрая на тази статия си позволяваме да споделим анонимната обратна връзка на някои от присъстващите, която за нас е повече от позитивна и мотивираща! Цели 97% отговарят, че са доволни от проведената лекция и доказват, че подобен род беседи са важно напомняне за способността ни да прекъснем всеки дискомфорт, който идва отвън. Стига да има кой да ни насочи към правилните подход и инструменти. А да работим върху себе си е първата стъпка към това да работим в здравословна среда.