На 8 март, Международният ден на жените, 20 смели дами се събраха за една красива и вдъхновяваща инициатива. “A day to remember – I am here and I have survived”* беше един малък празник, който #ЖенитеSurvivors и Emprove организираха под формата на среща с ментори, персонални разговори и професионална фотосесия за жени, преживели и излезли от връзка с домашно насилие. Трудно се описва емоцията на толкова пълни сърца на едно място, на толкова споделеност и естествена красота. Затова, вместо да се опитваме да го предадем от трето лице, споделяме текста на Светла Гогова, една от нашите сървайвърки, която чудесно описва духа на този ден от своята лична позиция. 

“Днес бях на първата си професионална фотосесия. На 50 години съм, далеч съм от манекенските мерки, нямам опит пред фотоапарат. Тоест никакви плюсове и опит за фотосесия. Но въпреки това се включих. Привлече ме каузата – запомнящ се ден за жени, излезли от токсична връзка.

Бях любопитна – това беше нещо непознато и съвсем ново за мен. Как ще се справя и дали ще се справя. Ще се притеснявам ли…

Тези, които ме познават знаят, че не обичам, меко казано да се снимам. И най вече, когато съм сама пред обектива. Причината – насилието, упражнявано от баща ми и заснемането на тези актове. При всяка снимка аз мислено се връщах към ситуациите на насилие… 

Така че това беше истинско предизвикателство пред мен.

Записах се импулсивно, без много да мисля и бях избрана. Не знаех да се радвам ли или да се притеснявам.

Но бях любопитна. Винаги това любопитство ми е докарвало преживявания, къде лоши, къде добри… 

С наближаването на деня, вълнението ми се усилваше.

И любопитството пред неизвестното също.

И ето денят Х настъпи.

Пристъпих плахо, но външно уверена, че зная какво правя.

Поеха ме #ЖенитеSurvivors и се почувствах сред приятели.

Облякох една от двете си рокли, които си бях донесла, размер  L съм, а роклите в студиото бяха S и М. Облякох я, въпреки, че с нея изпъкваше корема ми, но беше в свеж розов цвят и нежни зелени листенца. 

Поеха ме професионалните гримьорни. Фризираха ме, въпреки, че съм с доста къса коса. Гримираха ме – за първи път професионални гримьорни. Като с вълшебна пръчица ми освежиха и изравниха тена, скриха двете ми пъпки, които ме тормозеха и загладиха торбичките под очите ми, продукт на възрастта ми. 

И настъпи момента на снимките. До последно мислех, че ще се притеснявам. Никога не знаех как да позирам, каква стойка да заема, къде да си сложа ръцете и пр. 

Но фотографката ме предразположи. Водеше ме и се усмихваше мило през цялото време.

Забавлявах се. Истински. Чувствах се окрилена. И красива. 

Обичах се и се приемах. Такава каквато съм – със своите недостатъци и плюсове. 

Дойде момента да избера кои снимки да ми принтират. Три снимки. Една портретна, в близък план и две други в по общ план. 

Аз оставих избора на фотографката. Какво да и обяснявам, че не се харесвам на снимки. Каквито и да са те. 

Тя избра три снимки. Наистина са уникални. Три снимки, но какви! Признавам си, че почти не ги погледнах там, в студиото. От срам. Винаги се срамувам от снимките си. 

Вече у дома ги разгледах. Показах ги и на съпруга ми. И двамата възкликнахме – невероятни са! Съпругът ми веднага закачи снимката, която беше поставена в рамка на видно място в хола. Аз все още имах притеснения – моя снимка, на видно място… Но съпругът ми беше непреклонен. Мястото на снимката е на стената!

Вглеждах се многократно в снимките. И започнах да се харесвам. Това харесване е различно от другото. Не знам как да го обясня. Аз се приемам такава, каквато съм, но на снимки – не. Различно е.

Но сега започнах да се харесвам и на снимките. Такава каквато съм, с коремче, с бузи и всички физически несъвършенства, които ме отдалечават от еталона за фотомодел. 

Но на снимките беше уловено излъчването. А това е важно. Излъчването е в основата на харизмата. А всеки човек притежава такава. И аз не правя изключение. 

Това наистина се превърна в един незабравим ден за мен.

И показа красотата ми дори и аз самата не вярвах, че я притежавам! 

Благодаря EMPROVE! Благодаря, момичета сървайвър! Благодаря на целият екип! Благодаря за преживяването и за прекрасните спомени! Благодаря ви!”